Информация за престъпното и незаконно функциониране на Йован Вранишковски, бивш архиерей на Македонската православна църква (26.08.2014 12:11)
Ваше Светейшество,
В приложение ви доставяме информация за престъпната дейност на Йован Вранишковски, бивш архиерей на Македонската православна църква-Охридска архиепископия (МПЦ- ОА).
Това е, вярваме, възможност да се запознаете с неговата незаконна дейност в МПЦ- ОА и причините за обвиненията и присъдите срещу него.
Надяваме се, че по този начин ще разберете истината за него и ще видите неправдата, която се нанася на Македонската православна църква.
Ваш в Христа брат и съмолитвеник,
АРХИЕПИСКОП
ОХРИДСКИ И МАКЕДОНСКИ
Тъй като зачестиха изявленията и съобщенията, че „няма продължаване на преговорите между Сръбската и Македонската православна църква (МПЦ), докато Йован Вранишковски, бивш митрополит на МПЦ е в затвора“, че „няма признаване на Македонската православна църква - Охридска архиепископия (МПЦ- ОА), докато се преследва църквата на Йован“, че наказателното преследване и осъждането на Йован е преследване и осъждане на Сръбската православна църква“, или „как може епископ да бъде в затвора“, че „той е съвременен мъченик“, както и необоснованите забележки на някои международни представители и институции, както и организации за защита на човешките права и свободи, отправени към Македонската православна църква- Охридска Архиепископия и Република Македония (Р. М.), счетохме за необходимо, в интерес на истината, а въз основа на подадените и приети съдебни актове за него, накратко да изложим неговия случай. [1]
Именно Йован (Вранишковски) е бивш архиерей в Македонската православна църква, който в периода 1998 - 2002 година от Светия Архиерейски синод на Македонската православна църква (САС на МПЦ) е назначен на повече послушания / функции, а именно: първо, като викарий на Преспанско -пелагонийската епархия, след това администратор на Брегалнишката а после и компетентен архиерей на Повардарската епархия. Поради доказани финансови злоупотреби, направени и в трите епархии, Синодът на Македонската православна църква, с Решение САС № 250 от 10 юли 2003 година го лиши от епископски сан.
През 2004 година и Основната прокуратура от Велес внесе обвинителен акт срещу него за престъплението присвояване. След това Първоинстанционният съд във Велес установи, че в периода от 11 юни 1998 година до 09 юли 2002 година, многократно, за себе си и други лица противозаконно прибавил пари от значителни суми, които са му били поверени (общо: 14.804.211 денари). [2]
По-точно:
- сумата от 375.540,00 денари (в периода от 01 март 1999 година до 18 януари 2000 година), събрана в Преспанско- пелагонийската епархия на име Архиепископски разрез, без съгласието на епархийските органи, похарчил за други цели.
- Сумата от 1.000.000,00 денари от Правителството на Република Македония (№ 23-4740-1 от 01 ноември 1999 година), разпределени на Преспанско- пелагонийската епархия (със седалище в град Битоля) чрез Републиканската комисия за отношенията с религиозните общности, а платени по сметката на храма „Св. великомъченик Димитрий“ (!) В Битоля (вместо на банкова сметка на Епархията), с разписка от старшината на храма, получил на ръка, като че ли са средства от правителството лично за него.
- След като бил назначен за администратор на Брегалнишката епархия, със седалище в град Щип, по негово искане, епархийският Управителен съвет (ЕУО) на Епархията взел решение да бъдат изплатени 16.555 германски марки на компанията МАККАР от Скопие, а той на ръка получил 35.000 германски марки, с мотива, че за автомобила БМВ 320д платил собствени средства (!). Същото превозно средство впоследствие закарал и в Повардарската епархия, а на Брегалнишката не върнал взетите средства.
- На 05 май 1999 година от сметката на Фонда за възстановяване на храма „Св. великомъченик Димитрий“ в Битоля, по фактура № 42/99, с неговото одобрение, са изплатени 330.671,00 денари на ПП „Ети“, за което няма никаква документация.
- На 23 август 2000 година на сметка на Брегалнишката епархия (?!), била внесена сумата 396.000,00 денари за подпомагане на храма „Св. великомъченик Димитрий“ в Битоля, по договор за цесия с Публичното предприятие „Електростопанство“ на Македония от Скопие и РЕК „Битоля“ с ХМС „Стрежево“. На 27 август 2000 година получил сумата и я задържал за себе си, без да извърши плащането по сметката на храма „Св. великомъченик Димитрий“ в Битоля, по предназначение.
- Сумата от 259.004,00 денари, предназначена за пенсионно и инвалидно осигуряване, а въз основа на Договор № 94 от 10 юни 2001 година между него и ЕУО, вместо да бъде платена в съответните фондове, той взел от касата на Повардарската епархия, със седалище в град Велес, и я използвал за лични нужди.
- Сумата в размер на 56.000 германски марки, собственост на манастира „Св. Йован“ във Ветърско, в Повардарската епархия, предназначена за електрификация на манастира, събрана от юридически лица и индивидуални дарители, с негово одобрение е предназначена за други цели: закупуване на автомобили за частни фирми, които той лично ръководил и за пътни и дневни разходи на роднини, които той наел в неговите частни фирми.
- Епархийски средства от Повардарската епархия в размер на 11.621,00 денари дал за регистрация на представителство на негова фирма в България, 150.000,00 денари за участие при закупуване на трактори, както и 140.183,00 денари за покупка - снабдяване на стоки за продажба чрез фирмите, които той лично контролирал, а след заминаването му, закупените превозни средства и стоки не останали като имоти в Епархията, с чиито средства са закупени, а той неправомерно ги присвоил.
- За неговата фирма „Възкресение“, която няма никаква организационна връзка с Македонската православна църква купил сграда от АД „Велеспром- Малина“ във Велес, в размер на 2.480.290,00 денари и 15.310 евро, средства от манастира „Св. Йован“- Ветърско, от манастира „Св. Димитър“- Велес, от фонда Параклиси в Повардарската Епархия, от храма „Св. Атанасий“ в Неготино и епархийската каса, като същевременно не оставил никакъв документ в местата, от където взел средства. (След това, същата сграда заложил, за да осигури гаранция за фиктивен заем и за същата твърди, че я „загубил“ поради неплатен дълг, т. е. присвоил сумата 2.480.290,00 денари и 15.310 евро. Цялата истина за този случай е установена, в процедура пред Съда от изявление на защитен свидетел, комуто били дадени средства, за да мълчи, но нему съвестта не му позволила да крие истината, след като се уверил, какво и как работи някогашния владика).
- Средствата, събрани от църковните магазини, в размер на 491.894,00 денари присвоил за себе си, въпреки че доставката се осъществявала със средства от Повардарската епархия.
- Плащал апартамент под наем в Солун, със средства от Повардарската Епархия, в размер на 34.362,00 денари, а за това нито информирал Епархията, нито пък имал съгласието на епархийските органи. За същата цел впоследствие изразходвал още 169.144,00 денари.
- Също така, с решение на Основния съд във Велес през 2002 година е осъден за извършено престъпление присвояване. Именно, той умишлено подбудил длъжностно лице от Повардарската епархия да изтегли средствата от епархийската сметка, внесени от донора г-н Трифун Костовски чрез Комак- Корпорейшън от Виена - Австрия за възстановяване на храма „Св. Пантелеймон“ във Велес, в размер на 57.180 германски марки. Средствата, вместо за възстановяване на храма, завършили в ръцете на Йован, т. е. на неговата лична сметка в банка в Република България.
- Като архиерей в Щип, в името на Брегалнишката Епархия, сключил договор за наем на офис площ в Щип, за месечна сума от 240 марки, която плащала Епархията. Помещението използвало негово частно предприятие, а доходите не влизали в касата на Епархията, а оставали при него.
- От средства в размер на 1.000.00,00 денари, които са дарение за Повардарската Епархија за честване на юбилея - 2000 години от християнството, похарчил 992.754,00 денари за лични нужди.
- С решение IV КИОК. № 34/12 от 21 май 2012 година на Държавния орган за борба срещу изпирането на пари е проведено разследване срещу същия, поради наличието на основателно съмнение, че извършил престъпление пране на пари и други наказуеми дела. Именно, за да скрие произхода на парите, сумата от 4.940.790,00 денари разделил на роднини и приятели, а те ги превели на Сдружението „Анастасия“ от Нижополе, над Битоля (място, където същият притежава имот от родителите му и където най-често пребивава). През 2007 година купил имоти в КО Нерези - Скопско, в размер на 140.911 евро ... Съдебният процес по тези наказуеми дела все още продължава.
Иначе, това, което прокуратурата и компетентния съд потвърдиха, същото по-рано беше установено при одита на неговата дейност, както от Комисията на Архиепископския Управителен съвет (АУО) на Македонската православна църква (Доклад № 67 от 12 май 2003 година), така и от Бюрото за съдебни експертизи на Република Македония (два пъти). Одитът от Комисията на АУО беше направена по негово искане, докато той беше член на Синода на Македонската православна църква. Резултатите от неговата криминална работа вероятно допринесоха той след това да потърси спасение чрез преминаване в Сръбската православна църква (!).
Престъплението присвояване спада към наказуемите дела, с които се нанасят щети по имуществото на юридическите и физическите лица. Наказателните законодателства на всяка държава, така и на Република Македония, съдържат разпоредби, с които се защитава имота от незаконно придобиване. Неприкосновеността на собствеността е конституционна категория във всяка модерна държава. Принципът на законност в наказателното производство е основен принцип, по който постъпват органите на наказателно преследване. Съгласно този принцип, независимо от статута и друга позиция на лицето, което извършило престъпление, то трябва да бъде подложено на наказателно преследване, ако има основателно съмнение, че лицето извършило престъпление, предвидено в закона. (Такъв е случаят с бившия архиерей на Македонската православна църква Йован Вранишковски, за когото с окончателни съдебни решения е установено, че направил повече имуществените престъпления, с които нанесъл финансови щети на Македонската православна църква).
Иначе, през този по-дълъг период, след като бе произнесена присъдата, а за да избегне излежаването на присъдата, той пребиваваше извън Македония. Въпреки, че знаеше, че е издирван от компетентните органи със заповед, не искаше да бъде екстрадиран в Република Македония, но мислейки по-късно, че има давност за неговото престъпление, той все пак доброволно влязъл в Република Македония и от границата бил съпроводен там, където е и днес. Често се чуваха и коментари от тези, които не знаят истината за него или пък му помагаха да прави и да издържи в злото[3], че не прилича владика да е в затвора и др. - Да, не прилича, но още по-малко прилича архиерей да злоупотребява средства на Църквата, за която се заклел, че честно и вярно ще и служи. Ако за такива и подобни на неговите дела можеха да бъдат лишени от статута патриарх в Ерусалим (Ириней, Главата на Йерусалимската православна църква), митрополит на Гръцката църква (Пантејелмон от Атика), няколко архиереи в Сръбската православна църква (Артемие, Константин) ... тогава, защо да не може и Йован Вранишковски, след направено престъпление, да бъде там, където заслужава да бъде? Нима архиереите са освободени от спазването на заповедите и законите на Бога и от свещените канони на Църквата, също така и от архиерейската клетва?
Наша задача беше да Ви информираме за някои факти и доказателства, за Ваша лична информация, така че, имайки предвид аргументите и на другата страна „да създадете ваша позиция и мнение и към осъдения и към Македонската православна църква, и да заключите въз основа на какво в плен се държи една древна православна църква, един древен православен народ и се обуславя и отлага решаването на статута на една жива църква с дълбоки исторически и канонични основи? А че причината за неговото обвинение и осъждане е в неговото престъпно поведение, говори фактът, че другите трима архиереи, негови събратя, в така наречената Православна Охридска архиепископия (ПОА) на Сръбската православна църква в Република Македония не са в затвора, макар че и тяхната дейност е съмнителна и незаконна.
Йован, най-накрая, никой друг не го отведе в затвора, а го отведоха неговите престъпления! И се питаме: нима за такива „страдания“, както обичат да ги наричат неговите ментори, се присъжда прозвището мъченичество? И какви са критериите за получаване и за признаване на статута, какъвто той и ПОА получиха от Сръбската православна църква?!
Това е кратка история за откритите материално-финансови деяния и злоупотреби на бившия архиерей на Македонската православна църква, а за духовните щети, съблазните за народа и падането на репутацията на Македонската и Църквата Христова, вярваме, той ще отговаря и пред Вечния и Праведен Съдия.
Ако Йован Вранишковски имаше доблест да признае доказаната вина и да компенсира средствата, които незаконно ограби от Македонската православна църква и да се покае, ние сме уверени, че всички компетентни органи, така и църковните, щяха да направят всичко, което е справедливо. Но дълбоко сме уверени, че това не желаят нито той, нито Сръбската православна църква, защото в този случай би се сринал проекта на така наречената Православна охридска архиепископия, както и митът за мъченичеството на Йован.
[1] Всички обвинения и присъди, освен при осъдения, Прокуратурата и Основния съд във Велес, могат да се намерят и при неговия адвокат Васко Георгиев от Битоля и в Адвокатска кантора Трпеновски в Скопие, която представляваше Македонската православна църква.
[2] 1 германска марка = 30,5 денари; 1 евро = 61,5 денари
[3] Отстраненият владика получава месечни финансови средства от правителството на Сърбия чрез Епархията във Враня, както и помощ от епархии на Сръбската и Гръцката православна църква и от православни епархии в САЩ и Канада и други църкви и държави.
